Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06.2007 09:50 - Блажената земя
Автор: glishev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 750 Коментари: 0 Гласове:
0



Б л а ж е н а т а     з е м я

 

Аз неведнъж съм слушал / за оня край прекрасен,

дето се простира / там някъде на изток.

Навсякъде го знаят / из Средната земя.

Страна далечна туй е, / за люде недостъпна,

затворена за живи, / а за мъже-злотворци                        5

по волята на Бога / навеки запретена.

Брегът назад отстъпва / във заливи богати,

що ги гали повей / пречист от небесата.

И дивно сътворен е / тоз остров непристъпен

от гордия и вечен / Всевишен Бог-създател.                    10

А там под свода ясен / пред духове блажени

разтварят се безбройни / двери благодатни.

И небесата гледат / прекрасни равнини,

гори зелени също: / ни сняг, ни дъжд  там има,

и нито дъх смразяващ, / ни лятна жар жестока;   15

там нивга град не пада, / страната лед не хваща,

и суша смърт не носи, / и вятър с нож не реже.

И зной и пек там няма, / и нито зимни хали

тоз край свирепо мъчат. / Че там покой е вечен,

във чистата и светла / на радости обител.                        20

Там всеки злак във цвят е; / усои няма тесни

и урви страховити; / и остри скални зъби

небето там не ръфат / тъй, както тук при нас е.

Там хребети, чукари / и пещери дълбоки,

и ридове безплодни / страната не грозят;                         25

и пропасти там няма. / А равнина прекрасна

под облаци лежи, / потънала във цвят.

И мъдреци разказват / във писаните книги

със думи необорни, / че тая област светла

високо над света ни  / издига вечна твърд                       30

с дванайсет цели мери / над планините земни.

 

Върховете остават / под острова тих.

До свода висок / той стига звездите.

Слънце се спуска / между дървесата

във горите гъсти, / с плодове богати.                                35

Цветове блестят, /  листа зеленеят;

по воля Господня /те нивга не падат.

И зиме, и лете, / в леса са обилни

плодове чудесни / Никога не вехне

лист под небосклона. / Огън довека                                  40

не ще там да пламне, / чак дорде светът

към промяна тръгне. / Когато Потопът

земята удави / с порои жестоки,

той всичко заля, / но тоз остров чуден

пожалиха вълните; / водите не нахлуха.               45

Свирепият прилив / изобщо не стигна

щастливия край, / че Божия милост

брега там закриля / чак дотогава –

когато отвори / Господният Съд

гробове човешки.                                                     50 a

И във тази страна                50 b

няма мъст и ненавист, / нито завист и злоба,

нито старост и смърт, / ни тъга и несрета,

нито напасти много, / нито грях и раздор,

нито мъка несносна, / нито скръб безутешна,

нито глад всекидневен, / нито бедност беззъба, 55

нито жал и сълзи, / нито рани без лек,

ни жестокост и лудост. / Там и снежните вихри

не налитат свирепо, / нито хапе студът

с вледенените зъби / изтерзаните люде.

Ни слана, нито мраз / не попарват тревите,                     60

нито суша гори ги, / ни порои ги влачат,

нито вятър ги вдига. / Там водите струят

на потоци искрящи / и спокойно се леят.

Брегове си опират / във горите зелени,

величаво текат / край леса неумиращ.                   65

И веднъж всеки месец / от извор подземен

по-мощно избликва / прохладната влага,

водите прозрачни; / Господня повеля!

Дванадесет пъти / в годината там

страната прочута / добре напояват                                    70

реките й бистри; /горите пресичат.

 

Есен там не познават / дървесата красиви

под свещения свод / на небето огромно.

Плодове по земята / отвисоко не падат.

Все на клоните те, / скъпоценности същи,

тегнат; бреме достойно / за чудесни дървета.                  75

Сладък, зрял и красив е / тоз товар благороден.

И го винаги има, / за наслада и радост.

Сред полята там още / и лес по-прославен,

зелен и прекрасен, / Господ-Бог засадил е:

гора несравнима / и вечно цъфтяща,                                 80

потънала в чудни / зракове небесни.

Свят дъх я обвива. Туй царство блажено

обгръща го милост; / чак докрай ще го има –

Господ дордето / света не разбие.

 

Преведе по новоанглийския вариант на Дъглас Килингс

на староанглийския анонимен оригинал:

Манол Глишев

-----------------------------------------------------------------

Б. пр. “Блажената земя” е първата, най-прочута и често отделно публикувана част от поемата “Фениксът”, включена в Екситърската книга (Ex. B., 55b-56a). Блажената земя е родина на чистата птица феникс. В поемата има много отгласи от латинската християнска поема на Лактанций “De ave Phoenice” (ІV в.). Това е може би единственият пример в старата англосаксонска литература за идиличен пейзаж. Обикновено природните картини в англосаксонската традиция са мрачни и изобразяват враждебна среда. Дори и тук авторът е наблегнал на негативното изброяване на всички ужаси, които липсват в Блажената земя, защото те са по-привичен материал.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: glishev
Категория: Технологии
Прочетен: 39184
Постинги: 9
Коментари: 10
Гласове: 59
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930