Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2007 00:59 - "Историята на император Анри" от Анри дьо Валансиен, трета част на първата половина
Автор: glishev Категория: Технологии   
Прочетен: 1704 Коментари: 0 Гласове:
0



587. Защо да говорим? Виждам добре, че нищо не постигаме тук. Сир графе, тогава ще ви кажа отново какво да направите, ако ви е угодно. Говорете пак със съвета си и направете нещо, за Бога, така че, ако това може и трябва да стане, да бъде сключено споразумение помежду ни. Защото ако оставим зад гърба си страха от нашия Господ, тогава няма да се боим да вършим зло и ще започнем война едни срещу други и ви казвам, че цялата страна ще бъде загубена и опустошена, а ние ще се лишим от всичко, което сме завоювали тук.

588. И ако все пак трябва да се убиваме така помежду си, тогава не ни остава друго освен преди това да се отречем от нашия Господ. Каква злина, по-добре би било да изоставим страната. За Бога, сир граф дьо Блан-Дра, не позволявай да се избиваме по твоя вина; а приеми добрите предложения, които ти правим тук. И, за Бога, ако знаеш големите мъки, които търпим там навън, не ни принуждавай за това да направим нещо, което да се обърне в наш срам и унижение за честта на империята.”

589. “Сир Конон, каза Обертен, знайте добре, че няма да се съгласим с никакво решение, което ни кара да се откажем във ваша полза от нещо от нашите земи или от исканията, които ви отправихме. И ако не ги приемете, можете доста време да прекарате навън, докато ни чакате, защото кракът ви няма да стъпи вътре.”

590. “А ако нямаме нито една шатра или павилион, каза Пиер дьо Дуе, къде можем да се подслоним, да легнем в полето като кучета ли?” “Ще легнете, каза Обертен, по най-добрия начин, който можете и знаете; защото ако това не се уреди, както чухте, няма да се настаните вътре.” “Съгласни сме с това, рече графът; и от нас друго няма да получите.” “Сеньори, каза месир Конон, тогава ще се върнем обратно, за да кажем на монсеньор [императора] какво научихме; и ще ви известим тук за неговия отговор или сами, или чрез други.”

 

ХVІІІ. [Императорът приема условията на ломбардците]

 

591. Тогава те се качиха на конете и се върнаха при императора; и му съобщиха всички отговори и всички искания, които им бяха дали ломбардците. Няма защо да се пита дали императорът се наскърби, щом чу това. Тогава той каза на пратениците: “Наистина, сеньори, искат от мен нещо твърде несправедливо, както самите вие добре знаете; и ако така е угодно Богу, няма да го направим. Но те там вътре са в много добро положение и се радват; и понеже знаят, че се намирам в толкова голямо нещастие, искат да се откажа от всички тези земи. За Бога, как бих го направил, как бих могъл да се съглася ?”

592. “За Бога, господарю!”, казаха неговите хора. “Ще го сторите или ще ни видите всички тук мъртви и посрамени; защото времето е твърде сурово и страшно, както сам виждате и усещате. А от друга страна нямаме какво да ядем и не очакваме помощ отникъде. Ако останем тук само пет дни без продоволствие, ще бъде голямо чудо, ако не измрем всички; защото не получаваме никаква помощ от тях [ломбардците в Саленик]. Освен това тук сме като затворници. Ако ни накарат да извършим и позволим нещо, което не е трябвало, за Бога, силата е тази, която печели битките, а човек прави много неща, за да излезе от затвор. И затова няма да сме постъпили безчестно, ако впоследствие потърсим обратно правата си, било то днес или утре, стига да съумеем да намерим случай. Така че погрижете се бързо за пратеници, които могат добре да изложат това послание.”

593. След всичко това императорът, който изключително много страдаше и скърбеше, отвърна и каза: “Сеньори, рече той плачейки, изпитвам достатъчно голяма мъка и достатъчно голямо нещастие, задето ломбардците са ме хванали [тук], както можете да видите, а отгоре на всичко искат от мен да им оставя изцяло Естив и Негрепонт, и цялата земя от Дюрас до Макре. А това, което ми искат, заема двадесет дълги дневни прехода или повече.

594. И понеже сега съм в тяхна власт, ще трябва насила и заради тяхната принуда да приема волята им. Е, какво? Ще се съглася с тях, защото съм техен пленник. Но всъщност, ако е угодно Богу, те няма да задържат [това, което им отстъпвам].” “Господарю, казаха архиепископите и епископите от войската[1], оправдаваме ви от всяка простъпка и ще поемем греха върху себе си.”

 

ХІХ. [Влизане на императора в Саленик;

         ломбардците подновяват исканията си]

 

595. Тогава императорът повика Конон дьо Бетюн и Ансо дьо Кайо, за да отнесат това послание; и ги натовари с посланието, както искаше то да бъде казано, и им рече: “Сеньори, ще се закълна пръв, а след мен бароните ми, че ще спазваме без да отстъпим всички условия, както [ломбардците] са ги решили, стига императрицата да потвърди това.” Тук виждате точката, по която ломбардците бяха надхитрени.

596. Тогава пратениците отидоха в Саленик. Действаха и говориха пред граф дьо Блан-Дра по такъв начин, че го отведоха със себе си в Кортиак. Тогава императорът го целуна и му прости всяко оскърбление; и те се заклеха да спазят правото на дамата, както и да запазят правата на детето. И когато отмина времето за вечеря, графът се върна в Саленик, а императорът остана тази нощ в Кортиак. А щом настъпи следващата сутрин, императорът заповяда на четиридесет рицари да бъдат готови да идат с него. Освен това имаше още шестдесет, които дойдоха, освен четиридесетте, въпреки стражите на портите. Какво да ви кажа? Бяха толкова много, че тези, дето трябваше да ги броят, изгубиха броя.

597. На сутринта императорът влезе в Саленик; и граф Юбер дьо Блан-Дра се спеши и поведе императора за юздата чак до църквата на свети Димитър. И когато той достигна портата, тълпата беше такава, че дори да удареха някого с тояга по главата, всички се кълняха в Бог и цялото Му могъщество, че ще влязат[2]. Какво да говорим? Ломбардците не можеха да сторят нищо и оставиха в Саленик да влезе цялата войска, която беше с императора при Кортиак. А щом пристигнаха при удобствата и удоволствията, [французите] скоро забравиха мъките и големите грижи, които бяха имали.

598. Ломбардците казваха, че искат земята за императрицата и детето, но мислеха съвсем друго; защото желаеха да я запазят за маркиз Гийом дьо Монфера, на когото бяха пратили толкова послания, че едва ли не се гневяха от неговото бавене. И не е чудно, че Бог пожела да получат това, което им се полага, след като те действаха така  подло срещу императрицата и нейния син.

599. След като императорът прекара три или четири дни в Саленик, ломбардците започнаха всеки ден да пращат [хора] при него, така че той да удържи каквото им беше обещал с клетва. Пратиха толкова много [вестители], че накрая се отказаха да пращат, а говориха с него. И той им отвърна, че всичко е готово; и каза на графа да припомни всичко, което е поискал, в присъствието на всички. “Господарю, рече графът, ще ви го припомня, щом ви е угодно. На първо място искам от вас за детето на маркиза цялата страна от Мотон до Макре и всичко, което се пада към нея и й прилежат. Господарю, това е, което искам от вас за детето.”




Тагове:   император,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: glishev
Категория: Технологии
Прочетен: 64019
Постинги: 10
Коментари: 10
Гласове: 59
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031