Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2007 00:57 - "Историята на император Анри" от Анри дьо Валансиен
Автор: glishev Категория: Технологии   
Прочетен: 1167 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 08.11.2007 01:02


Втора част на първата половина от превода ми от среднофренски на "История на император Анри". Максималната позволена дължина на постингите не позволява текстът да се побере в един постинг. Манол Глишев


543. Какво да говорим? Дълго преследваха Бюрил и хората му; а тогава те бягаха като хора, които повече няма да посмеят да дочакат [сражение]; и нашите ги преследваха, докъдето имаше следи от тях. Там нашият Господ направи чудо за нашите хора, така че те надвиха Бюрил, който ги беше нападнал с тридесетте си хиляди души, които беше разделил в тридесет и шест отряда; а нашите имаха само петнайсет [отряда] и три [от тях бяха] гръцки. Но имаше голяма разлика между едните и другите; тъй като във всеки наш отряд имаше само по двайсет рицари, освен в отряда на императора, където бяха петдесет; а в най-малкия [отряд] на Бюрил имаше деветстотин [души]. Така че битката щеше да бъде неравна, ако Бог не беше решил така; ала нашите хора бяха като невинни, а хората на Бюрил – дяволи.

            544. Какво повече да ви кажа? Когато сражението свърши, нашият Господ прати такова изобилие от всякакви стоки в нашата войска, че всички се изпълниха с радост. Тази нощ във войската имаше голяма радост и веселие. С надеждата да бъдат добре настанени, всички казаха молитвата на свети Юлиан. Какво да ви разправям? Чухте какви чудеса извърши нашият Господ за християните в онова време, как увеличи Константинополската империя и въздигна римската Църква.

 

ІХ. [Есклас, батовчед на Бурил, се съюзява с императора, който му обещава дъщеря си]

 

            545. И така, вече чухте как Бюрил беше победен и стана всичко, което чухте. Какво повече да ви кажа? Нашите хора стигнаха до Крюсмон и обградиха града и замъка. Есклас, високопоставен сеньор, който воюваше срещу Бюрил, макар да му беше първи братовчед (защото Бюрил твърдеше, че земите, владени от Есклас, трябва да бъдат негови, а Есклас отричаше; и затова враждуваха помежду си); та този Есклас прати [вестители] при император Анри, за да се помирят, тъй като искаше да разполага със силата и помощта му.

            546. Точно както ви казах, след това Есклас дойде при императора и го откри да седи в шатрата си заедно с най-високопоставените барони. Есклас дойде в шатрата, където бяха бароните, падна в краката на императора, целуна ги, а сетне и ръката му. Какво да ви кажа? Мирът беше сключен и потвърден, а Есклас стана там човек на император Анри и се закле оттук нататък да му бъде верен и покорен като на свой законен сеньор.

            547. Тогава маршалът му каза насаме да поиска от императора единствената му дъщеря. И Есклас отново падна на колене пред императора и му каза: “Господарю, чух, че имате дъщеря, която ви моля, ако ви е угодно, да ми дадете за съпруга. Аз съм твърде богат със земи и съкровища от сребро и злато и ме смятат за голям благородник в моята страна. Затова ви моля, ако ви е угодно, да ми я дадете.”

            548. И всички високопоставени мъже, които присъстваха там, го посъветваха да я даде на Есклас, за да му служи той на драго сърце и с по-голямо усърдие. А императорът каза: “Сеньори, щом вие ме съветвате, давам му я.” После се усмихна, повика Есклас и му каза: “Есклас, давам ви дъщеря си, стига Бог да позволи да й се радвате; и с нея ви отстъпвам всички завоевания, които направихме тук, при условие, че бъдете мой човек и ми служите. Ще ви даря също и Голяма Влахия, чийто владетел ще ви направя, ако е угодно Богу и съм жив.”

            549. Заради това Есклас падна в краката му и, плачейки, му благодари горещо. Тогава Есклас се върна [в собствените си земи], а нашите дойдоха пак в един замък, който се нарича Естанемак; и там Есклас отново дойде при нашите хора. Тогава нашите барони започнаха да се питат къде и кога ще се ожени той за девойката. А императорът му подари коня си, който много обичаше, и сетне му повери брат си Йосташ с два отряда негови хора; само че единият беше съставен от гърци от Андренопл, а другият от наши французи.

 

            Х. [Императорът помага на Давид, нападнат от Теодор Ласкарис]

 

            550. Тогава нашите хора не останаха повече там, а се върнаха благополучно в Андринопл, а оттам отидоха в Памфил. И там [императорът] заповяда да разпънат шатрите и разгледа замъка, който беше изцяло срутен и опустошен. Тогава императорът се закле, че никой няма да си иде по своя воля, преди стените да бъдат издигнати отново и поправени; а маршалът каза, че ще се подчини на заповедта му. Тогава той повика работници и зидари от всички краища, където можеше да се намерят, и заповяда на всички тях да донесат вар и хоросан; тъй като никой не беше освободен [от строежа].

            551. Императорът прекара там дълго време, докато го известиха, че Тодр л’Аскр е нападнал Давид и че ако императорът не му помогне бързо, той ще загуби земята си. И когато императорът чу това, той много се наскърби, защото Давид винаги му беше верен. Тогава той повика маршала и му каза да остане там, докато замъкът бъде завършен, какъвто е бил преди. А маршалът го повери на нашия Господ и каза, че ще изпълни заповедта му според силите си.

            552. Тогава императорът отиде към Константинопол, защото никак не искаше Давид да пострада от л’Аскр; и каза, че ще пресече ръкава Свети Георги, за да воюва срещу него; и че той [Тодр л’Аскр] може да притежава това, което [вече] има. И като каза това, пресече пролива и заповяда никой, който може да дойде при него в Шартлен, да не остава назад. А когато л’Аскр научи, че императорът идва срещу него, се изплаши, в това няма спор.

            553. Тогава той изостави обсадата, която водеше срещу Арекле и побягна. И знайте добре, че затъна в река на миля или повече оттам; и л`Аскр не дръпна юздите си [или: не спря коня си], докато не стигна в Голяма Никея. Там слезе и благодари на нашия Господ, че се е спасил. И ако Бог бе позволил нашите хора да бяха дошли само четири дни по-рано, всички, които бяха от онази страна на пролива, щяха да бъдат заловени заедно с л’Аскр. Но изглежда, че това не е било угодно на нашия Господ.

            554. Тогава императорът твърде много се натъжи и наскърби, задето не бе успял да стигне л’Аскр, нито можеше да го преследва заради големите наводнения и дъждове и големия студ на зимата, която беше необикновено сурова и мразовита; така че той се върна в Константинопол с всичките си хора и обоз. Императорът прекара там в мир дълго време. А маршалът Жофроа беше довършил замъка Памфил и остави там гарнизон наши франзузи; и сетне се върна в Константинопол.

 

            ХІ. [Есклас се жени за дъщерята на императора]

 

            555. На връщане от Памфил маршалът срещна Есклас и го запита къде отива. А той отговори, че отива при императора, за да отпразнува сватбата си като човек, който смята да удържи своята клетва. “Разбира се, сир, каза маршалът, много съм доволен от това. И знайте добре, че ще имате твърде добър баща в лицето на монсеньор императора, ако се погрижите да запазите любовта му; и ще ви кажа, че сега ще го намерите в Константинопол. А това, което мога честно да ви кажа за госпожица съпругата ви, е, че тя е красива, мъдра, изискана и благодушна, и търпелива, и дарена с всички добри качества, които една девойка трябва да притежава; и ми казаха, че е в Салембри.”

            556. И щом го чу, Есклас се зарадва много. Защо да бавим повече [разказа]? Есклас отиде направо в Салембри за жена си; намери я там и й каза, че иска тя да дойде в Константинопол. А тя каза, че е готова да отиде. И Есклас, който беше напълно обзет от любов по девойката откакто я видя, я придружи до Константинопол; защото много желаеше [да дойде] денят, в който ще се ожени за нея. И му се струваше, че един-единствен ден е дълъг колкото четиридесет.

            557. Когато получи новини за Есклас, императорът излезе да го посрещне. Сетне заедно се върнаха в Константинопол и императорът му даде неговата съпруга. И няма защо да се пита имало ли е много радост и веселие. Имаше твърде голямо изобилие от всички неща, които могат да се пожелаят, за да радват човешките сърца, при това сякаш идваха от извор, който ги разпръсква. Така Есклас прекара в Константинопол цялата тази седмица и после напусна императора заедно с жена си. Императорът му оказа всички възможни почести и го изпрати доста надалеч с голяма свита. А преди да се разделят, каза насаме на дъщеря си:

            558. “Хубава дъще, бъдете мъдра и се дръжте подобаващо. Мъжа, когото взехте и с когото си отивате, е почти дивак; защото вие не разбирате езика му, а той не знае нищо от вашия. За Бога, пазете се заради това да не станете потайна с него, нито своеволна или злобна. Защото за една благородна дама е голям срам да не почита съпруга си и тогава и Бог, и светът я осъждат сурово. Заради всичко това, за Бога, внимавайте да не загубите добрите си привички поради лошите на някой друг. Бъдете, прочее, открита, мила, благодушна и търпелива толкова, колкото иска съпругът ви; и почитайте всички негови хора заради него.

            559. Но преди всичко внимавайте да не би заради тяхната любов и услуги към вас или заради вашите към тях, сърцето ви да отвикне да обича нашите хора, от които сте отделена.” “Господарю, каза тя, знайте наистина, че ако е угодно Богу, няма да получите лоши вести за мен. Но, добри и мили господарю, струва ми се, че сега трябва да се разделим. И моля Бог, ако Му е угодно, да ви даде сила, за да надвиете враговете си и да увеличи честта ви.” След това се целунаха и се разделиха.

           

            ХІІ. [Императорът потегля от Константинопол,

       за да получи клетвата за вярност на Солунското кралство]

 

560. Императорът се върна в Константинопол, прати за бароните си и ги помоли да го посъветват дали трябва да прекара зимата на едно място или на път. Защо да ви отегчавам с дължината [на разказа]? Бароните му бяха на мнение, че трябва да иде в Саленик, за да успокои и укрепи страната, а и за да получи клетва за вярност и подчинение от ломбардците, които я защитаваха от [името на] сина на маркиза, така че да не бъдат накърнени правата [на сина] поради липса на [пълнолетен] сеньор; както и за да предадат онези барони, които познаваха обичаите на тази страна и как тя трябва да бъде владяна, полагащото се и на императора, и на детето[1].

561. И когато чу това, императорът каза на хората си, че е съгласен с тях. “Но, каза той, трябва да решим кои от нашите барони ще оставим тук, за да защитават страната; тъй като искам да пребивавам там без тревоги.” Тогава решиха да останат маршалът, Пайен д’Орлеан и Милон льо Бребан; а с тях оставиха рицари и сержанти, та ако се случеше някой да пожелае да им навреди, да могат да се отбраняват. После [император Анри] настани рицари и сержанти в Салембри, а също и във всичките си други замъци; и сетне изпрати Лиенар във Верис, а Ербер във Визоа.

562. И тогава императорът тръгна, за да отиде от Константинопол в Саленик, та да разбере дали ломбардците ще направят за него това, което бяха длъжни. Ала нямаше да стане както той смяташе; защото те казваха, че са завладели страната и искат да я владеят с детето на маркиза. Но ако възнамеряваха това, то щеше да бъде разумно. Само че те изобщо не държаха на правото, а искаха да задържат [страната] за себе си[2].

 

ХІІІ. [Суровостта на зимата; преминаване на замръзнала река]

 

563. Императорът отиде в Родесток и събра хората си там. И знайте, че когато той потегли от града, валеше сняг и беше такъв страшен студ, че едва ли не езикът на всеки един замръзваше в устата му. На един му замръзваха краката, на друг ръцете, на трети пръстите и носът – на четвърти; а на пети устата му се цепеше от болка. Какво да ви разправям? Имаше доста мъртви. Но дано Бог поиска страданията на всекиго да послужат [за изкупване] на греховете му, а императорът да получи честта, която му се полага. Ала преди това да стане, той ще трябва да премине през голямо изпитание заедно с хората си; защото реките бяха така студени, толкова широки, дълбоки и опасни, че другояче освен с Божиите чудеса не биха могли да преминат и никой не би могъл да стигне целта си.

564. Всички, които виждаха, че императорът пътува в такова време, се удивляваха къде отива той, какво търси и какво смята да направи; защото знайте, че никой нямаше представа [за целта му] освен тези от неговия съвет. Какво да говорим? Който би ви разказал за пътуването му до Саленик, би ви отегчил много. Но в онази нощ, когато беше толкова голям студ, както ви казах, той пренощува в Напл; на другата сутрин тръгна от Напл; но тези, които трябваше да се погрижат за настаняването, бяха потеглили преди него (например не зная кои оръженосци, които бяха станали по-рано). [Тези оръженосци] яздеха невъоръжени като хора, които не се боят, че може да им се случи някакво премеждие.

565. Тогава те погледнаха отвъд Межешаре и видяха насреща им да идват около триста власи, които ги обкръжиха от всички страни. Власите плениха неколцина и убиха други; а останалите побягнаха към нашия сеньор императора и му съобщиха тези новини. Императорът много се наскърби и каза, че ще поправи това, стига да може. Тогава той се въоръжи с всичко освен с шлем, качи се на кон и започна да преследва [власите]. А те, като не искаха да го дочакат, се захванаха да бягат. Дори когато видя, че няма да настигне никого, императорът не спря да следва дирите им чак до вечерта; ала все пак накрая не настигна никого.

566. Тази нощ се настани в Рус и прекара там и целия следващ ден, за да дочака тези, които идваха след него. На третия ден императорът потегли от Рус и отиде в Ескипесал и настани там своите хора. Тогава прати [неколцина] да разберат дали ще може да премине там без премеждия. И нашият Господ наистина показа, че иска да помогне на нашите хора, защото намериха водата така здраво замръзнала, че можеше да се прекара каруца отгоре. Така че преминаха отсреща без щети.

567. А от това гърците много се наскърбиха, защото бяха узнали чрез някакво гадание, че този, който премине реката без да се намокри, ще бъде владетел на страната тридесет и две години; и не мислеха, че това може да е друго, а не истина. А от друга страна не бяха чували да казват тази голяма река да е замръзвала с дебелината и на едно дение; понеже тя беше невероятно голяма и дълбока и течеше буйно, и беше широка колкото един силен изстрел с лък. И затова гърците си казаха помежду си, че Бог обича този император и че няма да е лесно да го прогонят от страната, а че трябва да му служат така, както казваха. Освен това, той не им правеше нищо, с което да им навреди.

 

ХІV. [Отказват да пуснат императора в замъка Кристопл;

         той продължава пътя си]

 

568. След това императорът язди, докато стигна Макре, а сетне и Траинопл; и оттам отиде в Миесинопл; а после за няколко дни достигна Кристопл. Там по своя воля реши да влезе в замъка като човек, който не замисля никакво зло. Но кастеланът каза [на императора], че няма да стъпи там; и дори заповяда на хората си да не носят на войската продоволствие нито за човек, нито за животно. И можете да чуете как започна предателството [на ломбардците към императора].

569. И щом императорът видя, че държат неговия замък против него, няма нужда да се пита дали беше скръбен и натъжен. Ала все пак забрани [на хората си] да нападат замъка; защото смяташе добре да си отмъсти, ако бъде жив. Тази нощ императорът прекара твърде неудобно извън Кристопл. И знайте, че съвсем не на кастелана, нито на тези от замъка той дължеше това, че не умря тази нощ от глад, студ и страдания. А онези в замъка прекараха цялата нощ в голяма радост и голямо веселие.

570. И на сутринта императорът тръгна от Кристопл и язди към Саленик, а отдясно му беше долината на Филип. Там се намира Македония, където Филип бил крал; и там се родил Александър, както намираме това [в книгите]; там е и градът Македония. И в тази долина Помпей от Рим се сражавал с Юлий Цезар и Юлий Цезар бил победен. Какво повече да ви кажа? Императорът дойде в тази страна като в земя, която знаеше, че владее по право; но графът на Блан-Дра я беше отнел от него.

571. Императорът прати да му известят да дойде, за да разговаря с него; но той отвърна, че няма да дойде, защото ломбардците твърдяха, че [императорът] не трябва да владее нищо в тази страна; и няма да притежава там нищо, както казват те. И когато чу това, императорът много се наскърби. Тогава дойде празникът на Рождество и императорът остана във Винери. И там при императора дойде Гийом дьо Блендел като човек, който не искаше да остане на страната на ломбардците, а желаеше във всичко да се подчинява на императора като на свой законен сеньор; защото казват, че човек, който изостави сеньора си в нужда, не трябва да бъде изслушван на съд. Една вечер в Драгм дойде братът на императора Йосташ заедно с двадесетте рицари, които императорът беше изпратил с Есклас, за да се срещне с брат си.

 

ХV. [Императорът стига Солун и праща посланици

                   при граф дьо Блан- Дра, регент на кралството]

 

            572. Точно във Винери, както ви казах, императорът беше със своя двор на Коледа. Прекара там три дни; а когато настъпи четвъртият, отиде в Жиж и после се върна. И тогава, онази сутрин, срещна Обертен, който бе замислил цялото това злодейство. И щом го видя, императорът го поздрави, а Обертен му отвърна; а сетне се поклони, но не от сърце. Придружи го за кратко, а след това се обърна и отиде в Сер, и укрепи замъка, така че никой от хората на императора да не може да влезе там. А сетне отиде в Саленик, където замисли такова зло, за което ломбардците щяха накрая да се каят.

            573. Императорът яздеше и пресече една река край Жиж, а на следващия ден премина и друга, по-голяма. Прекара нощта в някаква гора, а на следния ден пренощува в Кортиак; това е богато абатство на сиви монаси[3]. Ако можеше, щеше да стигне и до Саленик; но граф дьо Блан-Дра беше затворил [града] срещу него, противно на правото и разума; а Обертен и ломбардците направиха така, че прогониха от града всички французи от гарнизона.

            574. И тогава императорът прати монсеньор Конон дьо Бетюн, когото винаги беше смятал за мъдър и верен рицар, Пиер дьо Дуе и Никола дьо Майи и им каза да идат в Саленик и да говорят с граф дьо Блан-Дра и другите ломбардци: “И им покажете, каза той, колкото можете повече нашето приятелство; и им кажете да не се боят от мен, защото нямам никакво намерение да им причиня зло, както отсега мога; а по-скоро искам да им направя добро и да ги почета, ако не се противят.”

            575. Тогава те се разделиха с него и отидоха в Саленик право при графа. Но пропускам големите мъки, които преживяха, преди да влязат. Защото беше твърде студено и валеше сняг; освен всичко това беше нощ; и мина време колкото за изминаването на две големи левги, преди да влязат. Наистина имаха нужда свети Юлиан да им помогне. Когато влязоха в града, те си легнаха и почиваха до следващия ден след месата, когато отидоха в замъка, където беше графът. И тогава Конон дьо Бетюн заговори, както му беше наредил императорът:

            576. “Сеньори, каза той, нашият господар императорът ви поздравява и ви известява, а аз ви говоря от негово име, че е дошъл тук при вас, за да въздаде и да получи право, както подобава. Той казва, че още няма от вас почести и клетви; а вие вече получавате всички ползи от земята. Маркизът беше негов човек, както добре знаете и както той [самият] признаваше. Но той напусна този свят. Бог да му прости неговите грехове, а на нас – нашите! Монсеньор [императорът] е щастлив, че могъществото ви нараства. Но бъдете, за Бога, мъдри и благородни и вземете помежду си такова решение, което да бъде за чест на нашия сеньор императора и на вас самите, така че да не съжалявате.

            577. Граф дьо Блан-Дра, граф дьо Блан-Дра, нищо не трябваше да те спира да посрещнеш своя законен сеньор, да го приемеш и подслониш. Да не би да си се страхувал, че той може да те предаде? Ще ти кажа какво трябва да направиш: накарай да донесат тук хартата, която маркизът получи от император Бодуен и която беше съставена при общото съгласие на високопоставените барони, избрани за да уредят тези дела; и когато правата на детето бъдат потвърдени чрез хартата, точно както неговият баща, маркизът е владял кралството, нашият господар императорът ще държи да спазва правата на това дете, така че нито той да бъде укорен в нещо, нито детето – ощетено.”

           

            ХVІ. [Отговор и тежки условия на граф дьо Блан-Дра]

 

            578. “Сир, каза графът, добре чухме това, което казвате; но, стига това да е Божията воля, още не сме доведени дотам, че да искаме така скоро да изгубим това, което сме завладели. Какво търси тук императорът? Тук сме от отдавна и много пъти сме се сражавали срещу враговете си. За Бога, сир Конон, ако някой иска да ни отнеме земите след толкова големите усилия, които знаете, че положихме, това би трябвало много да ни тежи. Нека императорът знае, че кракът му няма да стъпи тук, и че той нито ще има власт над нас като сеньор, нито ще ни управлява.”

            579. И когато чу този отговор, Конон дьо Бетюн много се натъжи; и не отвърна на това според мислите си, заради голямата горделивост на това, което бе чул. И ако Конон дьо Бетюн беше наскърбен, то не по-малко бяха Никола дьо Майи и Пиер дьо Дуе. И те виждаха, че ако с разум или с хитрост, или с плащане на данък не влязат в града, ще трябва всички да измрат от глад и страдания, защото реките, дъждовете, снегът и студът бяха големи. И затова решиха да кажат [на ломбардците] всичко, което им харесва.

            580. Тогава [пратениците] предложиха двойни права от името на императора и им изложиха три възможности за помирение. Но каквото и предложение да им се направеше от името на императора, [ломбардците] не му отговаряха, а все по-упорито отказваха. Тогава месир Конон им говори отново и ги помоли да се посъветват, за Бога; и, за Бога, да не правят нищо, от което да бъде унизена честта на Константинопол.

            581. “Предложихме ви три помирения и нека видим кое ще приемете. Така че изберете помежду си двама мъдри, заслужаващи доверие и с добро име мъже; от наша страна и ние ще изберем двама. И нека тези четирима разследват цялата истина и когато я научат, да въздадат всекиму неговото право и нека всяка страна се придържа към това, което те кажат. А ако не желаете да направите това, ще се обърнем към римския двор [или: римската курия] или френския, или към двора на римския император, или към самата харта. И така ще бъде уреден договорът помежду ни и ще останем добри приятели.

            582. За Бога, сеньор, побързайте да отговорите; защото императорът е тук навън, в Кортиак, където няма нищо от това, което му е нужно. И знайте добре – нека ми прости Бог! – че е голям срам за вас, дето императорът се е настанил там навън по ваша вина. И ако той умре от страданията поради някакво злощастие, сир графе, грехът ще бъде ваш и вие ще бъдете виновен най-малкото в предателство. Защото знаете, че е в голямо изпитание и не му отказвайте всякакво разрешение; ала, за Бога, съберете съвета помежду си и направете така, че честта на императора да не бъде накърнена, а и вие да не загубите.”

            583. Тогава графът събра на съвет своите ломбардците. Там бяха Обертен и граф Рение дьо Трава, и Пиер Ван; имаше и други ломбардци, които не мога да ви изброя. Те говориха заедно и казаха: “Сеньори, случи ни се това, че императорът е отвън. Ето какъв е нашият съвет: да внимаваме да не приемаме никакъв договор, ако не получим всичко, което желаем; и нека се придържаме към това.” Всички се съгласиха с това мнение и сетне се разделиха.

            584. И тогава нашите пратеници бяха призовани отново, а самият граф им отговори какво е решил на съвета си: “Сеньори, рече графът, нашият съвет ни посочи, че желаем да притежаваме цялата земя на Дюрас оттук до Мегр, и цялата земя на Ларгют, и всичко, което прилежи към нея, и целия остров Грес. Искаме също да владеем Коринт, а Михалис и всичките му барони да ни се подчиняват; искаме също да имаме Вер и Ферм, и цялата земя до Финепопл. Ако императорът се съгласи с това, ще го приемем тук, но не и другояче.”

 

ХVІІ. [Нови настоявания на императорските

пратеници; неуспех]

 

585. И когато чу този отговор, това му причини голяма мъка и той [Конон дьо Бетюн] не можа да се въздържи да каже на графа: “ Как, сир графе, ние нищо ли не трябва да притежаваме? Не дойдохме ли тук заедно като другари? А ние тук също търпяхме страдания и грижи за нашия Господ. За Бога, сир графе, не мисля, че желанието ви е справедливо, нито че искате такова нещо от глупци. Защото искате да имате градове и замъци, и цялата власт над земите, без да делим [с вас]; а при все това винаги ние сме били при най-големите изпитания на завоеванието. За Бога, не мога да кажа друго освен че се готвим да действаме подло тук.

586. Сир графе, сир графе, рече Конон дьо Бетюн, ако се държим така помежду си и се обиждаме едни други, виждам добре, че ще загубим страната; а и самите ние ще бъдем погубени, когато умрем; защото ще сме умрели в смъртна омраза едни към други. А ако воюваме помежду си, първо гърците ще се радват. За Бога, графе, това не трябва да става. Молим ви за милост от



Тагове:   император,


Гласувай:
0
0



1. glishev - Добавка в текста
08.11.2007 01:03
Към края на параграф 586:
"... от името на нашия сеньор императора, та вие да се споразумеете с него, за Бога. Освен това вече владеете доста от земите му. Със сигурност е грозно и срамно той да бъде държан навън; и това е голяма ваша грешка и едно от най-неразумните неща, които могат да се случат."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: glishev
Категория: Технологии
Прочетен: 38225
Постинги: 9
Коментари: 10
Гласове: 59
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031